Фестивал на нациите 2009 в Западна Исландия

Ресторант Балканика отворен за всички

Балканика, българският ресторант в Рейкявик, е отворен за провеждане на празници по всякакъв повод. Всички са добре дошли!
Още за Балканика, четете в The Reykjavík Grapevine.
Адресът е: Vitastígur 10, 101 Reykjavík, тел. 5628484, http://www.balkanika.is/


View Larger Map

Guð blessi Ísland

Филм за Рейкявик от 1926 година

Православната църква на нов адрес

Руската православна църква в Исландия (Rússneska Rétttrúnaðarkirkjan á Íslandi) е вече на нов адрес: Öldugata 44, 101 Reykjavík. Карта с местоположението може да видите тук.

свещеник Тимофей Золотуский
телефон: (+354) 6991212
ел. поща: info@orthodox.is
http://www.orthodox.is/
GPS: N 64.15001°, W 21.95319°

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

24 мая 2009 в 10:00 ч., Праздничная служба на славянском (древне-болгарском) языке в Православном храме св.Николая (Solvallagata 10).

Поздравление всем болгарам от православного священника в Исландии отца Тимофея Золотуского:

Дорогие друзья, дорогие братья и сестры!

Сердечно поздравляю Вас всех с Праздником болгарского просвещения, культуры и славянской письменности, с общим праздником всех православных славянских народов! В этот день мы празднуем память святых Солунских братьев Мефодия и Кирилла, а также святого Ростислава князя Великоморавского. Слово Просвещение в славянских языках происходит от слова Свет. Праздник называется День болгарского просвещения именно потому, что в этот день мы вспоминаем, как нашим общим предкам славянам был принесен Свет Православной веры, Свет Христовой Истины.

В нынешнем году праздник 24 мая приходится на Воскресение, поэтому в Православном храме в Рейкьявике (Sólvallagata 10, тел. 6991212, http://www.orthodox.is/) будет праздничная служба, Божественная Литургия. Это редкая возможность для людей придти в этот день на службу, а не на работу. Я приглашаю всех болгар поступить в этот день так, как в течение многих веков делали наши предки, наши деды, прадеды и пра-прадеды: придти в православный храм, где и сегодня на языке древних болгар, на языке святых Кирилла и Мефодия к Богу возносятся слова молитвы.

Придти и обратиться к Богу молитвой о своих семьях, о родителях, о детях, о друзьях, о всех близких и дорогих нам людях. О наших странах и о помощи Божией всем в это время кризиса. Помолиться и о упокоении всех наших усопших предков, прародителей, даже тех, чьи имена мы не знаем или не помним. В том числе и о тех наших родственниках, кто жил во времена святых Кирилла и Мефодия, а может быть даже общался с ними и помогал в их миссии. Как много раз говорил святой Кирилл: "Миром Господу помолимся!"

Еще раз поздравляю всех Вас с этим замечательным праздником!

С пожеланием Вам помощи Божией
священник Тимофей Золотуский
orthodox.is

Ден на нациите в Исландия

Ден на нациите в Исландия, ще се проведе на 16. май 2009. Програмата на събитието може да бъде видяна тук: http://www.ahus.is/

Фестивал на изкуствата 2009

Днес започва Фестивалът на изкуствата в Рейкявик 2009. Програмата със събитията може да бъде видяна на адрес: http://www.listahatid.is/

Още за Йоуханна от самата нея

Йоуханна за представянето на Исландия, за песента, защо викингите нарекли острова Исландия (Ледена земя, го нарекли за да държат настрана чужденците) и за това, че в Исландия Евровизията е най-гледаното нещо по телевизията.

Първа репетиция на Йоуханна в Москва

Български ресторант в Рейкявик

Наскоро отвори врати първият български ресторант в Рейкявик. Нарича се "Balkanika" и се намира на Vitastígur 10 близо до кръстовището с централната търговска улица Laugavegur, в 101 Reykjavik. Надяваме се "Балканика" скоро да стане любимо място както на българската диаспора в Рейкявик, така и на неопиталите традиционни балкански ястия исландци, а също и многобройните туристи. На собствениците пожелаваме успехи. А на BG диаспората - наздраве!

Синята лагуна, Исландия

Синята лагуна (Исландски: "Bláa lónið") е балнеоложки курорт (разбирай нещо като Хисаря, Вършец, Нареченски минерални бани и други подобни) намиращ се в югоизтична Исландия близо до град Гриндавик. Отстои на 15 km от международното летище в Keплавик (Keflavík) и на 40 km от столицата Рейкявик. Водата за лагуната е отпадъчен продукт от разположената наблизо геотермална централа. Геотермалната морска вода идва под висока температура от направените сондажи и излиза на повърхността. Тя се използва за производство на електроенергия и за затопляне на околните селища. След това водата се излива върху лавововото поле в резултат на което е образувана Синята лагуна. Температурата на водата в лагуната е 40°C целогодишно. Горещата вода е богата на минерали съдържащи силиций и сяра, характерни за младите базалтовите скали в Исландия. Синята лагуна е едно от най-посещаваните места в Исландия и предпочитано място за забавление както на исландците и българите в Исландия, така и на многобройните туристи, които едва се удържат веднага след като кацнат на летището в Кеплавик да се гмурнат в целебните води на лагуната.

Byggingaverktaki opnar súpueldhús

Fyrsta búlgarska veitingahúsið í Reykjavík tekur til starfa í þessari viku.

Það eru hjónin Rositsa og Stefán Birgir sem eru veitingamenn. Hún er frá Búlgaríu og ætlar að elda þjóðlega rétti en maturinn þar á margt sammerkt með grískum og tyrkneskum mat.

Staðurinn heitir Balkanika og er við Vitastíg en Stefán Birgir er byggingaverktaki sem þurfti að róa á önnur mið í kreppunni. Húsið rak á fjörur hans í öðrum viðskiptum, en þar var Núðluhúsið áður til húsa. Hann fékk þá hugmynd að opna þar nýtt veitingahús þar sem konan hans eldaði, einskonar súpueldhús í ódýrari kantinum en bæði verður hægt að taka matinn með heim og borða hann á staðnum.

Stefán Birgir ætlar ekki að sitja auðum höndum og býst við því að þvo upp og þjóna til borðs á nýja staðnum. Á annað hundrað Búlgarar búa á Íslandi en þeir hafa sýnt nýja staðnum mikinn áhuga eftir að það spurðist út að hann væri að taka til starfa.

úr: mbl.is

Парламентарни избори в Исландия

Парламентът на Исландия. Фото: althingi.is

Вчера 25. април 2009 (събота) се проведоха предсрочни избори за исландски парламент Алтинги (Althingi). От общо 63 избрани народни представители 26 са жени, а новоизбраните са 27. Ето и резултатите по партии:
B - Прогресивната партия (Framsóknarflokkurinn), 27699 гласа или 14.8% и 9 места в Алтинги, от които 9 са за членство в ЕС;
D - Партията на независимостта (Sjálfstæðisflokkurinn), 44369 гласа или 23.7% и 16 места, от които 8 са за членство в ЕС;
F - Либералната партия (Frjálslyndi flokkurinn), 4148 гласа или 2.2% и не печели места;
O - Гражданското движение (Borgarahreyfingin), 13519 гласа или 7.2% и 4 места, от които 4 са за членство в ЕС;
P - Движение за демокрация (Lýðræðishreyfingin), 1107 гласа, или 0.6% и не печели места;
S - Социалдемократическата партия (Lýðræðishreyfingin), 55758 гласа, или 29.8% и 20 места, от които 20 са за членство в ЕС;
V - Движение на левите-зелени (Vinstri Grænir), 40,580 гласа или 21.7% и 14 места, от които 2 са за членство в ЕС.

Заседателната зала на Исландския парламент. Фото: althingi.is

Празни бюлетини 6226 или 3.2%, невалидни бюлетини 528 или общо гласували 193934. Регистрираните гласоподаватели в Исландия са 227896, което означава че 85.1% гласуваха вчера. Общо 43 от 63 народни представители са за членство в ЕС. Социалдемократическата партия на сегашният премиер от служебното правителство окритата лесбийка Йоухана Сигурдардоутир (Jóhanna Sigurðardóttir) е победител в изборите. Партията е за приемането на Исландия в ЕС, но техните коалиционни партьори от Движението на левите-зелени са открито против. Социалдемократическата партия беше коалиционен партьнор и в правителството, което доведе миналата есен Исландия до колапс. Същата партия беше отново за ЕС и на изборите през 2007, но за да влезе тогава в коалицията с Прогресиваната партия бързо забрави за това и едно от първите неща, което направи бе да ограничи достъпа на новоприетите България и Румъния до трудовите пазари в Исландия.

Първият ден на лятото в Исландия

Снимка: Метеороложка служба на Исландия

Днес е 23. април е Първият ден на лятото (Sumardagurinn fyrsti) в Исландия за 2009. Това е официален празник и неработен ден в Исландия.

Според старата исландска традиция, Първият Ден на Лятото се счита за начало на годината. Празнува се в четвъртък между 19. и 25. април (9. и 15. април до 1700 година). В стари времена годината се е деляла на лято и зима и хората са отброявали своята възраст не в години, а в изминали зими. Римският дванайсетмесечен календар е започнал да се използва от миряните в Исландия едва в края на 18. век. Първият Ден на Лятото е също така и първия ден на месеца на Харпа (Harpa). Произходът на това название е неясно, възможно е то да има връзка с неприятното пролетно време, но традиционно се тълкува, че това е име на млада девойка. През времето когато месец Торри (Þorri) е носил име на мъж, а Гоуа (Góa) на жена, то Харпа наричали тяхна дъщеря. Дълго време Първият Ден на Лятото е бил основно детски празник. Децата се събирали да играят и ни никой не ги карал да работят на този ден. Прелетните птици и в Исландия се считат за предвестници на лятото и най-вече дъждосвиреца и бекаса. Най-ранните спомени за правенето на подаръци на Пърият Ден на Лятото датират от 16. век. До 19. век летните подаръци били повече от тези за Рождество Христово (Коледа). Обикновеено това са били подаръци от родители към деца, или от мъжа към жената и обратно, или от стопанина към слугата. Независимо, че след разпространението на празниците с подаръци (като рожден ден, Рождество и др.) този обичай станал по-малко известен, то хората в Исландия и до ден днешен неизменно се поздравяват с "Щастливо лято!" или "Gleðilegt sumar!".

Колективът на автосервиза

Поздравления за колективът на автосервиза - гръбнакът на българската диаспора в Исландия

Св. Патрик Ирландски

Св. Патрик Ирландски (390 - 460) (Английски: Saint Patrick, Латински: Patricius, Ирландски: Naomh Pádraig) е един от най-известните и почитани православни християнски светии, покровител на Ирландия. На него са посветени повече от 2000 църковни храма по целия свят. Православната църква отбелязва този светия всяка година на 17. март, известен повече като денят на св. Патрик или Saint Patrick's Day. Повече информация тук.

Източник: Wikipedia.

Скандинавците

от Йордан Радичков

1.
Лани в селото изчезна един скандинавец: слязъл от автомобила, кръстосал няколко улици, за да фотографира нещо си, и не се върнал. Жена му, по-светла от Андерсенова приказка (боже, отгде ги вземат тези хубави жени скандинавците!), се разплака, а селяните, струпани около нея, почнаха да я успокояват, че ей сега ще се намери скандинавецът, че човек не е добиче да изчезне, макар че те и добичетата си намират, когато пропаднат някъде. Дори си припомниха как били намерени конете на един черказец, задигнати нощем от конекрадец. Конекрадецът отрязал ушите на животните да не ги познае собственикът, но нашият селянин ги познал по други белези и за наказание отрязал ушите на конекрадеца. Тъй е било, макар че тази история е стара, още от времето на дедите. И сигурно е преувеличена, защото времето има тайнствената способност да уголемява или да намалява стари събития, без да има предел на тази метаморфоза; във всеки случай рязане на уши е имало - може на конете, може на конекрадеца. И други истории си припомняха, защото едно събитие винаги започва да струпва около себе си други събития от същия образ и подобие, тъй както една овца, скочила в реката, повежда подире си другите овце, създадени по неин образ и подобие. Докато всичко туй шумеше около автомобила на скандинавеца, една жена дотича и каза, че го видяла на кладенеца. Тогава всички изтръпнаха да не би чужденецът да е паднал в кладенеца, разтичаха се веднага, взеха куки, въжета и прътове и хукнаха, без да губят никакво време. Кладенецът беше дълбок, с прътове не можаха да стигнат дъното му и един черказец бе спуснат с въже, но и той не стигна дъното. Това принуди черказци да изгребват водата и те много енергично се заловиха за работа. Единствен селският поляк сметна, че да се търси скандинавецът в кладенците е празна работа. Противно на останалите, той мислеше, че човек или добиче могат да изчезнат единствено в полето, а още повече когато този човек е чужденец, скандинавец, и не познава нито пътеките, нито нашите местности, то той може най-съвършено да изчезне в полето. "Затова, каза полякът, аз правя бас, ако не го докараме тук след един час." Той си нарами пушката и замина за полето, съсредоточен върху своята задача. В края на селото го срещна стара жена с коза и го попита кого търси. "Търся скандинавеца - каза полякът, - като че вдън земя е пропаднал." Старата жена му каза: "Затуй требе да се връзва. Ако не го вържеш, после няма да го намериш." Тя си замина с козата по своя път, а полякът по своя.

2.
Полякът беше енергичен човек, охраняваше полето и си разбираше от работата. Досега никой не бе успял да го надхитри - нито човек, нито животно. Той често казваше, че краката на крадеца са по-къси от краката на пазача, и имаше стотици примери за доказателство. Ако човек си направи къща, то той туря ключ на къщата, издига висока ограда, туря куче на двора - и всичко това, за да пази къщата си, макар че не всякога я опазва. Тъй си мислеше полякът. И си мислеше още, че полето няма ни ключ, ни ограда, ни куче. Единствен той трябва като слънцето да обикаля, да надникне навсякъде, навсякъде да огрее, да не остане тъмен ъгъл за дявола. Полякът познава полето, както познава собствената си къща и себе си - къде му е слабото място. Дори дяволът не може да го надхитри, ако не го открие с очи, по мириса ще го открие, със слуха си ще го долови. Та този скандинавец ли! Ей сега ще го открием, да видим първо да не е влязъл в царевиците, защото, ако е влязъл в тях, може до утре да ги кръстосва. Черказките царевици стърчаха като гора в полето. Полякът беше намирал в тях цели стада с овце; беше намирал коне в тях, беше залавял крави и биволи, живи хора даже беше улавял как крадат мамули и заедно с мамулите ги бе откарвал в общината. Той кръстоса царевиците и излезе в стърнищата, без да открие чужденеца. Полето бе стихнало, потопено в зноя, само дърдавците пищяха от жега. Да се търси в стърнищата, нямаше смисъл, по-добре ще бъде да мине през овощните градини, после през конопищата, ще прекоси слънчогледите и все на едно от тези места ще го намери. Полякът тъй и направи. Сенките го мамеха непрекъснато към себе си, но той не им обърна никакво внимание. При друг случай биха го съблазнили (и са го съблазнявали), но сега не можеше да си остави работата и да легне под сенките. Утре и това може да направи, сенките няма да избягат! Тъй както си вървеше и се съпротивяваше на жегата, той навлезе в зеленчуковите градини и видя сред тях скандинавеца. В първия миг бе толкова изненадан, че не повярва. Скандинавецът скубеше зелки от градината и ги трупаше пред една биволица. Той подтичваше много напето, скубеше пак зелки и пак ги трупаше пред биволицата. Тя си махаше спокойно с опашката, дъвчеше зелки и миролюбиво и добродушно поглеждаше чужденеца. Щом чужденецът зърна поляка, изтича към него, хвана го за ръка и го заведе при биволицата. Скандинавецът бе усмихнат до уши. Той хвана биволицата за опашката, сетне и издърпа ушите, показа на нашия черказец къде и е вимето и как от него излиза мляко, показа му също така къде са подковите на добичето и с мимики и жестикулации му обясни, че то, като върви, си препъва краката в колената и макар че има зъби, не хапе. Пак по същия начин обясни и за какво служи опашката на животното. Нашият поляк гледаше чужденеца и мислеше за себе си: "Сигурно съм слънчасал, ако не съм слънчасал, на!" След туй двамата тръгнаха към Черказки и докато стигнат селото, работата се изясни. Скандинавецът открил биволицата, щом слязъл от автомобила, фотографирал я, на нея това много и харесало, а и на него биволицата му харесала, вървял все подире и, тя се изкъпала в реката, после отишла да яде трева, после влязла при зелките и тук напълно се сприятелили, защото почнал да и носи зелки и както сам полякът видял с очите си, бил натрупал цяла планина със зелки. Това напълно покорило биволицата и тя му разрешила да я хване за опашката, да види къде и е млякото и т.н. Когато влязоха в селото, ги срещнаха жените и казаха на поляка, че сега пък скандинавката и мъжете били изчезнали. Те търсили в кладенците и после пропаднали някъде, жените преобърнали селото, но не ги намерили. "Те са изчезнали в полето - каза полякът, - сега ще ги открия къде са, вие само пазете скандинавеца!" Той си нарами пушката и тръгна отново към полето, съсредоточен върху своята отговорна и трудна работа.

3.
Времето, потребно за намиране на скандинавката и на черказците, отдавна изтече, а още никого нямаше. Скандинавецът помпаше своите автомобилни гуми, защото децата им бяха изпуснали въздуха. Жените се посъветваха и решиха да си потърсят мъжете, може наистина нещо лошо да се е случило. Те тръгнаха вкупом и не вървяха много - откриха ги край реката. В реката се къпеше скандинавката, бяла като слънце. Черказци верблюдеха на брега, правеха и компания и слънчасваха на нейното слънце. И полякът бе там, подпрян на своята пушка. Така всички бяха намерени и по пътя мъжете викаха на жените, че не трябва чак толкова да мърморят, какво има тук за мърморене! Трябва да се разбираме, да разбираме и другите, а не да им се сърдим, защото този чужденец, скандинавецът, е северен човек, все снегове и ледове са в Скандинавия, всичко е бяло и изведнъж от това бяло той видял една черна биволица и тръгнал подире и. Винаги е така, когато северен човек види южна биволица, и не само че ще върви по петите и, ами и зелки ще и наскубе. Черказци си говореха още и се съгласиха, че е хубаво туй, гдето България е страна на международния туризъм и че село Черказки е в центъра на България. Следователно и черказци, като център на международен туризъм, трябва да съдействуват за неговото развитие, а не да му пречат, в какъвто смисъл се изказват жените.

© 1985 Йордан Радичков, Публикация в кн. "Скандинавците"

Тодоровден

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата
седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата
възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон (Saint Theodore of Amasea).
Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 –
363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни
преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се
подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан
наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв
от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че
християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат
подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата
на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не
вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно,
християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че
замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от
езичниците стока на пазара.

из: http://www.pravoslavieto.com/

Честит празник!

Български срещи в Рейкявик

За българските срещи в Рейкявик, проверявайте календара в дясната част на страницата. Наздраве!