Българи лепят плочки за по 100 евро на ден, но малцина са преуспелите
Погледната от самолет, Исландия напълно покрива представата, която чужденците имат за нея от сагите за викингите. Сурова земя, която е осеяна с кръвта на още по-суровите си жители. Миниатюрни селца, обградени с километри пустош. Единственото разнообразие за окото са океанът и тъмните, зловещи планини. Липсват само причудливите създания от приказките. Затова първият въпрос, който си задава българинът, когато го обрули острият вятър, е: "Как са го направили?" Едва ли ние, които сме свикнали на четири годишни времена и разнообразна природа, можем да дадем отговор на този въпрос. Какво наистина е накарало викингите и келтите да създадат държава в този лунен пейзаж, а техните наследници да имат стандарт, който да плаши и западноевропейците.
ИВАЙЛО ЙОЛЧЕВ, "7 дни спорт"
Рейкявик
На фона на пустоша Рейкявик е истински остров на цивилизацията. Столицата обаче няма нищо общо с други северни градове като Стокхолм, Осло, Копенхаген, Санкт Петербург и Хелзинки. Сърцето на Исландия е силно американизирано. Булевардите са широки, постройките - нови и функционални. Живот обаче сякаш няма. Мъртвилото по улиците не може да се сравни с това и на българските провинциални градчета. Леко оживление има само по централната пешеходна зона, където са наредени повечето магазини, барове и ресторанти. Разходката е препоръчителна за туриста не само заради кристално чистия въздух. Тя може да те предпази от инфаркт при вида на цените.
А те са убийствени. Най-калпавата бира в непретенциозно кафе струва 8 евро. Пица, която по размерите си е подходяща само за деца, излиза 15 евро. Спасение няма дори и в магазините за хранителни стоки, въпреки че там е малко по-човешко, защото цените са пригодени за средната работна заплата. Мерилото е 3000 евро на месец, но всичко зависи от професията. Мнозина от емигрантите са доволни и на заплати между 2000-2500 евро на месец. Сред тях обаче не са моряците. Кракът им не стъпва на кораба за по-малко от 10 000 евро. Български или сръбски емигрант може да лепи плочки за 100 евро на ден, докато местните майстори държат на своето - 50 евро на час. Скъпотията е лесно обяснима. От една страна е високият стандарт, а от друга фактът, че повечето стоки от първа необходимост се внасят. Исландците имат в излишък единствено овце и риба. Всички останали продукти обаче внасят от Америка, Скандинавия или Далечния изток. Колите на острова са двойно по-скъпи от тези, които се предлагат в България. Това обаче не смущава особено местните, за които джипът е задължителен. Климатът е суров и исландците не искат да рискуват. Нещо повече, те снабдяват джиповете си с гуми за трактор
Тази екстра е доста скъпа, защото трябва да се бръкнат с около 10 000 евро за реконструирането. Но в името на сигурността всеки втори вади парите, без да мрънка.
Спокойствието, чистотата и редът са като в клиника. Българинът направо може да се отчае и депресира от атмосферата в Рейкявик. Тишината и спокойствието обаче привличат уморените от живота звезди на шоубизнеса и политиците. Те редовно отскачат до островната държава, за да разпуснат, ловейки риба. През деня баровците клечат край реките, където гонят сьомгата, а вечерта се наслаждават на невероятно чистия въздух. Местните предупреждават, че туристът не трябва да бъде впечатлен, ако види с въдица Мик Джагър или принц Албер
Все пак не трябва да оставаме с погрешното впечатление, че тишината и редът властват над Рейкявик седем дни в седмицата. В петък и събота вечер центърът на града се превръща в арена на гигантски купон. Понеже цените в баровете и кръчмите са страховити, младежта се зарежда здраво с гориво от магазините. В тях се продава алкохол до 16 часа. Затова всеки пазарува пиене в огромни количества от сутринта. До 24 часа момичетата и момчетата са със затъмнен поглед. Едва тогава те излизат по дискотеки и клубове. Това обаче не прави впечатление на тези, които са запознати с нравите в северните страни. Те са подготвени и за последствията от алкохолния купон. Шумните скандали огласят улиците, а връзките за една нощ са за предпочитане. Полицията обаче е безцеремонна. Особено към чужденците. Рейкявик е една от най-отдалечените точки на планетата, но емигрантският проблем се усеща.
Местните гледат с недоверие към многобройните азиатци (б. а. - най-вече виетнамци), както и към жители на бивша Югославия и бившия СССР. Най-пресният пример бе от четвъртък. Тогава няколко литовци бяха заловени със солидна пратка наркотици на летището "Кефлавик". На всичкото отгоре чужденците подбиват пазара и на работната ръка, и с контрабандни стоки. Инвазията им е свързана и с престъпността. От няколко години насам кражбите в Рейкявик са позачестили. Разбира се, колкото и да се увеличават темповете на престъпността, столицата на Исландия изглежда по-сигурно място от който и да е български град. В емиграционната вълна са се включили и стотина българи. За ветеран се счита Юлиян, който пристигнал на острова преди 18 години. В момента той живее предимно в България и получава в Исландия само пенсия, с която се е сдобил по здравословни причини. Повечето от сънародниците ни са редовно пребиваващи. Въпреки това общността ни не е от най-задружните, тъй като често българите си въртят номера един на друг.
Те се събират заедно за ежеседмичната православна молитва, на която присъстват още сърби и руснаци. Нашенците твърдят, че бързо се свиква с мрачното време и постоянния дъжд. Все пак хората са дошли да изкарват пари и нямат време да обръщат внимание на подобни дреболии. Малцина от българите обаче са преуспели според местния стандарт. А той е баровски джип, апартамент в Рейкявик или Акурейри, плюс вила край някое езеро във вътрешността на острова. Почти цялото градско население на големите градове се изнася през уикенда за провинцията. Освен задължителния риболов семействата си правят барбекю или просто се радват на красивата природа. Естествено най-скъпи са местата в близост до Рейкявик - прочутата Синя лагуна или някой от големите гейзери. Обикновените исландци почиват по два начина през отпуските. По-възрастните предпочитат да обикалят Америка или Европа, за да разгледат природата или културното наследство. По-младите завземат плажовете на Испания и Португалия. През зимата обаче стари и млади обичат да отпускат на топличко. Исландците са влюбени в Канарските острови.
Процентът на висшистите е изключителен
Островитяните най-често специализират в чужбина. На първо място са университетите в САЩ, после идват Швеция, Дания и Англия. Може би затова влиянието на САЩ върху тази държава е толкова огромно. Не е за пренебрегване и базата на НАТО, която се намира в Исландия. Американските войници обаче имат строги правила за напускане. Те не трябва да се набиват на очи при отпуските си из Рейкявик. Въпреки това във всички заведения непрекъснато се пускат американски телевизии заради тях.
И накрая да не забравим спорта. Дори и на това отдалечено място най-популярен е английският футбол
Мачовете от Премиършип вълнуват много повече исладнците от местното първенство. Тукашните отбори събират не повече от 2000 души, но за отбелязване е, че женският футбол е ако не по-популярен, то поне толкова уважаван, колкото и мъжкият. Другите любими спортове на исландеца са хандбалът, и разбира, ските.
от: http://www.7sport.net/archive7ds/2004/09/04/nationali/d3723_7.htm
