17 август 2005

Ултима Туле - Исландия

Статията е от списание "Кoсмос" бр . 4, 1962 г. По-долу изписаният като Прандор Тородсен е исландския режисьор Траундюр Тородсен (Þrándur Thoroddsen). От същия клас е и Роман Полански.


Ултима Туле - Исландия

Ултима Туле — най-далечната земя — така римляните са наричали Исландия. Аз научих това в древната полска столица Краков, и то не по някакъв обикновен повод. Награждаваха един българин — младия режисьор Васил Мирчев със «Сребърния Вавелски змей» на втория фестивал на късометражните полскифилми. В края на юни тази година в продължение на 8 дни 72 полски филма се състезаваха за първите места. И в раздела за научно — популярни филми «Ултима Туле» получи втора награда. Може би Васил Мирчев е първият българин, стъпил на исландска земя. Исках да науча - как режисьорът е направил своя филм, да чуя нещо за тази далечна страна. Задавах много имного въпроси и бях готов цяла нощ да слушам.

Парници в местността Хверагерди, отоплявани от гейзери

— В Исландия пристигнах с исландския студент по режисура в Лодз Прандор Тородсен, за да снемем попоръчка на Полската кинематография няколко късометражни филма — започна Васил Мирчев. — За филмите обаче аз няма да разказвам, защото те могат да се видят, а ще споделя своите незабравими впечатления от Исландия.
Първото, което, ми хареса в тази далечна страна, са облаците. Те се изменят заедно с пътя на слънцето и добиват всички цветове на дъгата — те са ту виолетови, ту сини, зелени, червени. Особено ярки и интересни са при залез слънце. Исландия е най-благодарната страна в света за кинематографиста. Снимачният ден започвапри изгрев в 5 часа сутринта и трае до 12 часа през нощта, когато слънцето започва да залязва. Затова някои наричат Исландия «Страната на среднощното слънце». Там няма гори, дори отделните дървета са много нарядко. Има само висока трева, която е единственият земеделски продукт. В Исландия не се ражда нито жито,нито просо, нито овес, дори и картофи не виреят. Обаче скотовъдството е на много високо ниво. Фермерите имат крави, издояването на които е сто на сто автоматизирано. През зимата животните се хранят със силажирана трева.
В тази страна има домашни животни, които се отглеждат на свобода. Това са малките коне пони и овцете. Поради бързото навлизане на техниката в селското стопанство, където нищо не се извършва ръчно или с животинска сила; конете са пуснати на свобода и растат напълно необезпокоявани близо до фермите. Използват ги чужденците, за да се фотографират с тях, или за експедиция в пустинната част на страната. Овцете пасат из цялата страна без абсолютно никакъв надзор. Никой не пъди чуждите овце, ако навлязат в неговото пасище. Единствената мярка за регулиранедвижението им са телените огради, които се поставятна най-опасните места, като пропасти, блата и пр. В къс-на есен, когато започнат да падат първите снегове, фермерите яхат малките пони и като ковбои подгонват овцете към населените пунктове. Там животните биват разпределени според металния номер, пломбиран отсобственика на ухото на всяка овца. Фермерите не доят овцете за мляко — то се получава от кравите. Овцетесе използват само за добиване на вълна и месо. В Исландия млякото се продава в четвъртити восъчни пликове и е много евтино.
Исландия е «раят на рибарите». Става въпрос за въдичарството в езерата и реките, където се въди вкусна пъстърва. Тук идват английските лордове и плащат на исландската държава по три лири стерлинги (около10 лева) за правото да ловят риба само половин ден из няколкото прочути участъци. Исландските риболовни ескадри убиват годишно около 300 кита и кашалота. (Международната конвенция не разрешава по-голям улов с цел да не се унищожат съвсем тези млекопитаещи.)
Исландия е единствената страна, която не поддържа войска и бойна флота, единствената страна, която няма жп линии. В единствения им затвор по време на моето Двумесечно пребиваване имаше само един затворник, когото всяка събота и неделя пущаха в отпуск. В Исландия убийствата са извънредно редки, но понякога се случват самоубийства. Това са повече разорени исландски спекуланти и милионери, които сядат в елегантните си' коли, засилват ги по главната улица и с голяма бързина политат от пристанището в океана. От учебниците се знае, че Исландия е страната на гейзерите. Обаче едва ли някой допуска, че сега там- има само , . . три гейзера. Всички други са каптирани и тяхната топлина и енергия се използва най-рационално. Самият аз, за да снема прочутия исландски гейзер в областта Гизер (откъдето всички такива топли извори носят названието си), трябваше да изсипя в гърлото му 6 кг течен сапун и да чакам два часа на слънце, докатонастъпи избухването. Постъпих така, защото напоследък гейзерът е нарушил ритъма си.

Исландска девойка в народна носия

За исландската младеж мога да кажа, че е много прогресивна и непрекъснато се бори за премахването на американските бази. Атмосферата в младежките клубове на тяхната социалистическа партия много напомня атмосферата на нашите ремсови клубове след 9 септември 1944 г. Исландските девойки са много красиви и може да се каже, че те най — добре представят скандинавския тип. Интересно е, че те не са руси", както шведките например. И още много бих могъл да ти разказвам, но нека да дадем думата на моя приятел Прандор Тородсен, с когото ще се срещнем във Варшава. Благодарение на него и на неговите другари от социалистическия съюз успяхме да реализираме трите филма за Исландия.

Морска абразия: вълните са издълбали арка в скалите


ПРАНДОР ТОРОДСЕН РАЗКАЗВА. . .

И ето — аз стискам ръката на Прандор Тородсен. На 13 етаж в един хотел на Варшава се срещат хора от една страна с вечни ледници и гейзери, близо дополярния кръг и от зелена слънчева България. С не-скрито любопитство го оглеждам от главата до петите — та аз за пръв път през живота си виждам и говоря с исландец! Той, както и вие очаквате, е рус, тънък истроен, с пообелен от. . . по-южното слънце чип нос. Зад очилата весело закачливо гледат сини очи, а на устата му е спряла смутена детска усмивка. И ние започваме разговор, не на неговия роден език — древния език на викингите, а на славянски език, на полски език. . . Още в Краков полски кинодейци ми разказваха как при първото си запознаване с Тородсен те го мислели за българин, защото. . . Васил Мирчев при пътуването си из Исландия е успял да му предаде своя български акцент при усвояването на полския език. Прандор Тородсен ми обяснява, че през 1960 година е бил изпратен от тяхното Министерство на културата да завърши филмовия институт в Лодз. В Исландия все още няма производство на филми, няма и режисьори. Тородсен ще бъде един от основоположниците на исландското кино. Вероятно най-напред ще започнат с педагогически филми.
— У нас — продължава нашият далечен приятел — има много кинотеатри, но по екраните им се прожектират само чужди филми. Нашата столица Рейкиавик, която е много модерен 70-хиляден град, има 11 кина. Всички са широкоекранни, а едно е суперпанорама. Киното е много популярно изкуство у нас, затова родното производство на филми е една от важните ни задачи.
— Каква площ заема вашата страна?
— Исландия е остров с площ 103 000 кв. км. Една десета част от страната е покрита с ледници, а по-вече от 60 на сто е вулканична пустиня. Цялото население е 180 000 души, съсредоточено предимно в столицата Рейкиавик и другия по-голям град Акурери — 10 000 души.
— Какъв е произходът на исландците?
— Островът е открит от викингите през 870 година. Минавайки с корабите си покрай Норвегия, Швеция и Дания, те са вземали пленнички и наложници. От тези бракове всъщност е произлязло исландското население.
— Страната била ли е някога под робство?
— През 1262 година сме паднали под норвежка власт. Но понеже по-късно самата Норвегия е била подчинена от Дания, ние фактически сме минали под датско владение. Това е траяло до 1918 г. Оттогава до 1944 г. бяхме в кралска уния с Дания, а сега сме република. Нашата страна е малка, но има стари демократични традиции. Първият парламент у нас е бил избран през 930 година — много преди това да е станало в Европа. В Исландия никога не е имало дворянство. В последно време много нарасна влиянието на комунистическата партия — в последните избори 22 на сто от подадените гласове бяха за нея.
— Каква е основата на езика ви?
— Днешният исландски език е много близък до езика, на който са говорили преди 1000 години скандинавските народи. Куриозно е, че децата много лесночетат книги на този език отпреди 1000 години.
— Разкажете ни нещо за вашия бит и поминък.
— Какво да ви кажа. . . Аз лично живея в Рейкиавик. Това е един съвременен, модерен град, с архитектура, която осигурява голяма площ и много светлина. Всеки дом е осигурен с отопление и топла вода от гейзерите, които са каптирани и покорно служат на човека. През всяко време на годината ние имаме топла вода 80 градуса. Основният поминък на исландците е рибарството. Рибата е нашата главна храна. В седмицата само веднъж — два пъти се яде месо — предимноовнешко, а в останалите дни — риба, която е десет пъти по-евтина от месото. 90 на сто от приходите на исландската държава идват от риболова. Куриозно е, че ние също имаме зеленчуци — отдавнашна практика е да отглеждаме моркови, домати, краставици в пар-ници, отоплявани пак с водата от гейзерите.
— Какви културни учреждения имате?
— В Рейкиавик има университет, където може да се изучава медицина, право, исландска филология, политехнически науки, теология и педагогика. Имаме един симфоничен оркестър и два театъра.
— Каква е връзката ви с външния свят?
— През лятото два пъти на ден има исландски самолет за Европа и веднъж за Америка. Транспортът вътре в страната се осъществява със самолети и автобуси, като няма разлика в цените на билетите.
— Къде вашата интелигенция получава образованието си?
— По-голяма част, 70 на сто, в Исландия. Нашият народ много обича да пътува. Веднъж в годината по традиция се предприема екскурзия до Скандинавските страни, до Франция или Германия.
— Преди да се запознаете с Мирчев, знаехте ли нещо за България?
— Разбира се. Още от училище, в часовете по география се запознах с вашата страна. После четох за нея, за Георги Димитров. . .
. . .И още много, много разговаряхме с Прандор Тородсен за красотите на нашите две страни, за обикновените трудови хора, които желаят да живеят в мир, за да се опознаят все повече и повече. . . ЧАВДАР ГЕШЕВ

В Исландия има много водопади