"... сред тия, враждебни на живота, ледени широти, един исландски професор и един българин водеха разговор за живите начала на човешкия дух.
... Още от първия момент на нашето запознанство Бьорн ме накамари с въпроси за "Страната на Кирилицата", пред които моят лаически мозък направо засече. Това не бяха въпроси с елементарна цел да узнае нещо, това бяха каскади от въпроси, интереси и знания, които мозъкът му вече бе избистрил в точни дефиниции и търсеше не толкоз "историческата", колкото човешката правда в тях... "Правото на хляб е най-първичната от всички правди, затова е много рисковано да наричаш "варварин" и "разбойник" всеки, който търси това си право"... И веднага един отскок: "Разбира се, има и такива, които търсят своето "право на мързел ", защото много им се живее на чужда сметка... При това не е нужно много точно око и много сигурен сърдечен усет, за да различиш един поход на гладни от варварското нашествие на една алчна, дива и мързелива орда..."
- Бьорн! - Рекох предпазливо аз. - Страните и народите на нашата земя са стотици; не е ли множко за един-единствен човешки мозък да побере историческите знания и избистри историческата правда на всеки поотделно?...
- Прав си - засмя се той, - но ония между тях, които са участвали най-активно в замесване на голямото "историческо тесто", трябва добре да познаваш. Твоите българи - Не се стряскай! - са замесили например с тяхната "Кирилица" цяла световна цивилизация. При това, нито са подозирали, нито са си въобразявали какви "главоолия" ще причинят на историята с тяхната "културноцивилизаторска авантюра"... И добре е, че не са знаели: така всичко се е развило съвсем естествено и се е превърнало в общочовешки духовен феномен, а не в политическа спекулация. Тъкмо това е най-радостният факт в раждането на вашата "Кирилица"... Сигурен съм, без нея цялото развитие на световната култура щеше да поеме друг ход...
- Кирилицата?! Световната цивилизация? - Провокирам го ухилено аз.
- Да, световна, при това завършена цивилизация, човече! Погледни само върху какви огромни територии на планетата се е разпростряла цивилизацията на Кирилицата. От сърцето на Европа до Аляска библиотеките са пълни с нейната мъдрост. Това са милиярдни томове човешко знание на кирилица и една милиярдна палитра от човешки чувства, които звучат в унисон с нейната музика. Представяш ли си каква пропаст би се отворила в кутурата, духа и мисленето на човечеството без тия милиярди томове и скритата в тях музика на чувствата?
А сега отново при Исландия. За щастие, не съм художник, за да я нарисувам като "идеална" страна. Само това не. Никоя страна не е достатъчна идеална за да бъде идеализирана. Моята Исланадия също, и ако я обикнах, то е тъкмо защото не я сбърках с някоя "идеална". Пазил ме Господ от идеални страни с "идеални идеи", а още повече от "идеална" жена, която ме е сбъркала с нейния "идеален" мъж... За това ще кажа: Исландското общество има достатъчно дребни души, които никога няма да се извисят до духовния ръст на страната си, за да го наречеш дребнаво; има достатъчно еснафи, които всякога биха предпочели сметките пред сагите, за да го наречеш еснафско; има достатъчно сноби, които не виждат за себе си по-сигурно "самоутвърждение" от това, да пият "най-скъпото уиски на планетата", за да го наречеш снобско; има и всекедневие, което с нищо не е по-добро от всекидневието на всеки земен меридиан, за да си кажеш: "Тук земното време може да почака малко повече, отколкото другаде"... Но за щастие не дребните души, не еснафите и снобите, нито пък външната сивота на всекидневието му, са истинската легитимация на исландското общество... Или поне още не са..."
